според милостивото божие обещание, в 9-ти век славяните придобили писание, създавайки първата славянска азбука (глаголица) на двамата български братя кирил и методий. една от първите задачи, с които се занимават след писането на сценария, е да преведат библията на славянски. преводът започва около 864 г. в константинопол. скоро след това братята бяха изпратени на мисия в моравия и панония, където продължиха да превеждат. в продължение на три години, между 864 и 867 г., те успяват да преведат четирите евангелия, деянията на апостолите и псалмите. през 869 г. двамата братя отиват в рим, за да защитават правото на славяните да имат собствено писане. там кирил внезапно починал и методий се върнал в моравия, където с помощта на няколко от своите ученици той продължил да превежда речта.
съвсем скоро обаче работата е била прекъсната от германските католически епископи, които завиждат на проспериращата работа на славянското просветление. ученици с извинения. предполага се, че те ще бъдат изпратени в райхнауерския манастир в южна германия, където са затворени за две години и половина. през 874 г. папа йоан viii решава да освободи методий от затвора, но това не е знак за подкрепа на неговия случай. с специално писмо папата му забранява да проповядва в славянски. без страх от забраните и преследването на папата от германските епископи, методий продължава работата си в стадото си и вероятно около 885 г., преди смъртта си, завършва превода на библията. в допълнение, подготвя повече от 200 студенти, готови да продължат работата на бога, много от които са българи. възраженията срещу славянското просвещение бяха възобновени с нова сила след смъртта на методий през 885 г. папа стефан v изпрати писмо до моравския княз светловск, в което пише: „тайнствата и свещената литургия, които методий си позволил да извърши на славянски език, независимо от клетвата, която е дал над мощите на благословения петър, че няма да направи това, като пренебрегне престъплението на заклената клетва, ние ни заповядваме да не го прави по никакъв начин, с божията и нашата апостолска власт. под страх от анатема забранявам. ”това писмо бележи началото на тежкото преследване на учениците на солунските братя. те са хвърлени в затвора, бити и продавани в робство, а много от тях умират. присъдата на папа стефан v срещу творчеството на кирил и методий е потвърдена от многобройни последователи - джон x, йоан xiii, венедиг, александър ii и григорий vii. вследствие на това славянското писмо било унищожено в земите на западните славяни под властта на папството. през 886 г. петима от учениците на кирил и методий - климент, наум, ангеларий, сава и горазд - са изгонени от моравия и се завръщат в родната си българия. хан борис се интересува повече от първата славянска азбука, създадена от кирил и методий. българия искаше да приложи славянската азбука, както и средство за спиране на културното влияние на византийската империя. през 864. българия официално приема християнството най-старият превод на част от библията на старобългарски е този на братята кирил и методий от 9-ти век в солунския диалект. преславската школа за литература е първата литературна школа в българия, основана от княз борис i в 885 или 886 в столицата плиска. там е създадена кирилицата. след 893 г. симеон преместил седалището на училището в новата българска столица преслав. училището е и център за превод, особено византийски автори, както и създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. в района на преслав са открити най-ранните кирилски надписи. намерени са в самия средновековен град и в близкия патлейнски манастир, както в днешна шуменска област; в крепча, която е в днешна област търговище; и в равна, днешна варненска област. преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център на българската империя и на всички славяни. в училището работят редица изтъкнати български писатели и учени, в това число наум на преслав до 893 г .; константин преславски; йоан екзарх (също прехвърлен на йоан екзарх); и черноризец храбър, наред с другото охридското книжовно училище е едно от двата най-големи културни центъра на първото българско царство, заедно с преславската литературна школа (плиска). училището е създадено в охрид (сега в северна македония) през 886 г. от свети климент охридски по заповед на борис i на българия едновременно или малко след създаването на преславската литературна школа. след климент е ръкоположен в епископ на дрембица, позицията на ръководител на училището е заета от наум от преслав. охридската литературна школа използва глаголицата от създаването си до 12-ти век и кирилицата от края на 9-ти век. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други. позицията на ръководител на училището е заета от наум от преслав. охридската литературна школа използва глаголицата от създаването си до 12-ти век и кирилицата от края на 9-ти век. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други. охридската литературна школа използва глаголицата от създаването си до 12-ти век и кирилицата от края на 9-ти век. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други. охридската литературна школа използва глаголицата от създаването си до 12-ти век и кирилицата от края на 9-ти век. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други. до обединението на влахия и молдова в средата на 19-ти век, кирилицата е написана в земите на днешна румъния, а богослужението се извършва на църковнославянски език. и досега в старите църкви в румъния иконите са изписани на кирилица (такъв надпис е и на каменна колона на хълма на патриаршията в букурещ), а църковният речник е пълен с църковни думи като "сподание" - изповед, "покаяние" - покаяние и други.
едва през xviii век започва бавният обмен на славянския език с румънския език. румънският език е романтичен. започвайки от западните земи на немското население, латинската азбука постепенно се налага, особено след пенсионирането на фанариотите през 1815 г. това се случва в дунавските княжества, но бавно, защото църквата се бои от влиянието на католицизма. австрийското влияние прониква и прилага чрез трансилвания чрез въведената гражданска азбука, която цели постепенно да измести и замени кирилицата.